Hot, hot, hot! Hatch...

 

 

Категорията коли, с която ще ви запознаем, е особено атрактивна и ни е любима. Няма да прочетете за бързите и престижни автомобилни екзотики, появили се под знака на някоя от легендарните автомобилни марки, не става въпрос и за бруталните американски мускулести машини, нито за рафинираните японски спортни купета. Ще ви представим един специфичен пазарен сегмент, в който традиционно силни представители са европейските марки.

“Hot Hatch” е жаргонен термин, с които се назовават спортно ориентираните версии на 3 и 5-вратите автомобили, базирани на хечбек платформата, състояща се от eднообемна каросерия. Товарният отсек може да бъде достигнат, както от отделната врата, така и от вътрешността на купето. За неопитното око е трудно да се открие разлика между горещите хечбеци и масовите версии. Всъщност различията са по-скоро “вътре” - в двигателя, подобреното окачване и спирачна система. Разбира се, същността на спортните хечбеци детерминира и външни подобрения - често се слагат различни, по-агресивни брони, спойлери и антикрила с цел да се подобри въздушното съпротивление и поведението на автомобила. Най- разпространената конфигурация е предно разположения двигател с предни двигателни колелета.

Философията, която въплъщават в себе си игривите компакти е различна от тази на расовите спортисти, които жертват доста в името на динамичността и са скъпи, неудобни за ежедневна употреба, трудни за поддръжка, лакоми и често ненадежни. Горещите хечове са плод на инженерен гении, стараещ се да създаде желан компромис между практичност и удоволствие. Този сегмент става бързо популярен поради достъпността, пъргавината и “fun” елементът, който доставят при шофиране. Формулата, като повечето гениални неща е проста - мощен двигател в малко и леко купе. Подобни автомобили допадат не само на младежите, но и на хора със семейства, все още изпитващи глад за адреналин и моторни преживявания. Естествено като всеки компромис и в този случай има недостатъци. А именно недостатъците на предното предаване при спортно каране, споделяне на една и съща платформа с цивилните версии на модела, недобро разпределение на тежестта между осите, от което страда баланса на автомобила и други.

Днес битува едно широко разпространено схващане - първият представител на жанра е Фолксваген Голф GTi МК1 от 1976 година, обаче реалността е друга. Основоположникът на класа е рязката Симка 1100ти, излизаща на пазара през 1974 година. Кубчето е задвижвано от 1.3-литров двигател, развиващ приличните и от днешна гледна точка 82 коня, поместени в едно доста леко купе.. Що се отнася до първия GTi, той популяризира жанра и дори и днес продължава да бъде икона и бенчмарк, по когото всички се равняват. Благодарение на неговият успех започват да се появяват спортни версии на обикновени масово произвеждани модели. Голф GTi е един от първите автомобили от нисък клас, при които се използва електронно впръскване на горивото.1588-кубиковият му двигател развивал мощност от 115 конски сили.

Преди 32 години инженерният департамент на VW, състоящ се само от шепа ентусиасти, започва да работи над проект обозначен с простичкото име “SPORT GOLF”. Той е базиран на тривратия вариант на продавания по това време GOLF Mark 1. Промените, извършени от Херберт Шустер и неговият екип, довеждат до появата на кола, която придобива легендарна слава и става основоположник на цял един нов жанр в автомобилостроенето.

Изборът на двигател пада върху агрегатът на Ауди - 1588-кубиков двигател “GT” . Първоначалният план е бил двигателят да бъде от традиционния тип с карбуратор, но впоследствие инженерите решават да вградят модерната тогава система за впръскване на гориво BOSCH JETRONIC. Системата измервала във всеки един момент притока на въздух в двигателя и впръсквала под налягане необходимото количество гориво директно във входящия отвор на колектора. Така се осигурявало безпроблемно стартиране на мотора и мигновена реакция при подаване на газ заедно с подобрена икономия на гориво. Промените по двигателя продължили с увеличаване на входящите клапани и увеличаване на компресията от 8.2:1 до 9.5:1. Мощноста била увеличена от 75 на 115 конски сили, а максималният въртящ момент се постигал при 5000 оборота в минута, а “прекъсвачът” сработвал чак при 6900 оборота. След продължителни тестове се добавя престилка под предната броня на колата с цел по-добра стабилност при високи скорости. За да се компенсира намаленият въздушен поток към картера, е добавен малък маслен радиатор в страни от основния. Така се ограничават високите температури на лубриканта, достигани при този двигател. За разлика от другите подобни автомобили от този тип никакви допълнителни спойлери не били добавени към колата. Подобни съоръжения били тествани и отхвърлени поради факта, че увеличавали чувствително теглото на машината. Ниското тегло на автомобила е един от основните фактори, които довели до успеха му. Увеличената с 57% мощност изисквала и подобрения по спирачната система. Те се състояли в вграждането на вентилирани предни дискове, по-мощно серво, което осигурявало по-добро спирачно усилие. Окачването също не било подминато. Колата получила нови амортисьори Bilstein, пружините били скъсени с 2мм и втвърдени, нови по-широки гуми също били добавени. GTi прави своя дебют на изложението във Франкфурт през август 1975 и влиза в продажба през следващата година. Първоначалният брой произведени автомобили бил заплануван да бъде 5000, но тези бройки били продадени за съвсем кратко време. Еуфорията растяла, с нея и продажбите, успехът бил феноменален. През 1982 година в автомобила започва монтирането на новоразработения, по-як 1800-кубиков двигател, които имал повече въртящ момент и подобрена еластичност в ниските обороти. Пробегът място до 100км/ч вече се извършвало за завидните 8.1 секунди, нараснала и максималната скорост - възможни били круизи с над 200 км/ч. За пръв път се вграждал информативен и удобен бордови компютър.

Подбудителят на Hot Hatch манията се появява във време, когато двете основни и доста противоречиви цели на човечеството са високите скорости и икономичността. Да се придвижваш бързо е желание, владеещо много умове в края на 70-те. В този порив се коренят успехите на NASA, която пуска програмата за многократно използваеми космически кораби-совалки. Появява се и изисканият свръхзвуков самолет Конкорд. Първият турбо двигател във Формула 1 е представен от Рено. Точно тогава за пръв път спортното Porsche 928 печели приза “автомобил на годината”. Специалистите от VW успяват да пуснат в точното време GTi, с което задоволяват специфичните нужди на потребителите. GTi е евтин, бърз и готин! А и обича да лети през завоите. Конкуренцията, разбира се, напада апетитния сегмент. Opel и Ford отговарят на предизвикателството като разработват Kadett GTE и Escort XR3i. Последният, въпреки множеството си недостатъци, се радва на широка популярност особено в Англия. Липсата на 5-степенна скоростна кутия, лошото окачване и проблемния 105-коньов агрегат са сериозни недостатъци, но XR3i все пак е бил на почит.

Към края на 80-те години на миналия век пазарната ниша е запълнена и почти всяка сериозна марка предлага на потребителите своето виждане за горещ хечбек. Този тип автомобили са разпространени широко в Европа. Широката популярност на група Б от световния рали шампионат също подклажда еуфорията към този род машини. По пътищата плъзват няколко ултра мощни цивилни варианта на познатите от рали трасетата бегачки. Най-известният представител на този клон на горещите хечове е Peugeot 205 Т16, пуснат в продажба през 1984 година. Колата била със средно разположен двигател и задвижване на четирите колела. Буквата “Т” в абревиатурата на автомобила загатвала за инсталирания турбокомпресор. Самият двигател бил 1800-кубиков с мощност от 200 конски сили. Ускорението на бързия мъник никак не отстъпвало на Ferrari-тата от онези години, а именно 100 км/ч били достигани за 6.1 секунди. Впечатляващо! Само 3 години по-късно от Lancia излиза легендарната Delta HF Integrale с 2-литров турбо мотор и перманентно задвижване на четирите колелета.

Преди 1980 Фолксваген доминира на пазара на този тип коли със своят легендарен GTi. Единствената конкуренция е в лицето на ентусиастки автомобили разработвани специално за състезания. Характерно за тях е ниското им тегло. Такива са спортни версии на Mini, Fiat 600 abarth, a също така и Renault 8 Gordini.

От края на 70-те години до сега горещите представители на компактния клас преминават през различни етапи и биха могли да бъдат периодизирани в три генерации:

Първата генерация се заключва във времевите граници между 1980-1990 година. Тази ера е, без съмнение, златна за развитието на хечовете. Появяват се множество емблематични модели, горещите хечове навлизат и в субкомпактния клас, а някой успешни разработки биват усъвършенствани. На пазара излизат Peugeot 205 GTi, Renault 5 Turbo, малкият Fiat Uno Turbo, Ford Fiesta XR2i и RS Turbo, втората генерация на VW GOLF GTi, а Опел представя легендарната си серия GSi. Концепцията за перфектния “Hot hatch” все още не е изчистена напълно и автомобилните марки правят доста различни разработки базиращи се, както на класически атмосферни мотори, така и на такива с принудително пълнене. Renault, Ford и Fiat залагат основно на турбоагрегати в своите отрочета, докато Opel и VW предлагат основно натурално аспирирани, но също доста потентни двигатели. С втората си генерация VW Golf GTi успява да запази челната си позиция, благодарение на отличните мотори, стегнатото окачване и все още релативно ниската маса. Специалистите от Волфсбург отново са проявяват като новатори с VW Golf GTD, първият дизелов модел със спортни амбиции, които предшества широко застъпената линия от мощни дизелови автомобили днес. Основен конкурент в Европа е Peugeot 205 GTi, което се предлага с 1.6 (105 конски сили) и 1.9-литров двигател със 130 коня. Характерно за лъвчето е сравнително трудното управление и голямата доза удоволствие при шофиране след овладяването му.

Интересен вариант на 205 е така нареченият Rallye. В колата е вграждан малък двигател, разработен на базарата на 1.1-литров агрегат. Увеличен е обемът на цилиндрите до 1294 кубически сантиметра, използва се също така спортен разпределителен вал и двойка карбуратори Weber. Максималната мощност била “само” 103 конски сили и то достигани при истеричните 6800 оборота в минута. Колата получила предното окачване на най-мощния 205 GTi големи дискови спирачки и задната ос на 1.6 GTi с барабанни спирачки. Тази версия била изцяло освободена от всякакви елементи на лукса като електрически системи и звукоизолация. Така теглото на спартанското Peugeot не надвишавала 800 килограма. Високообортният двигател, ниската маса и доста евтината цена осигурили успеха на “Rallye” версията. Били произведени около 30000 екземпляра, които се продавали основно в централна Европа. Множество 205 Rallye са разрушени в катастрофи, заради трудното си управление и днес са колекционерска рядкост.

Около средата на 80-те години на миналия век японските автомобилни концерни представят своето виждане за “Hot Hatch”. Интересен представител на японската школа е от това време е Toyota Corolla AE86 - един от малкото автомобили в този сегмент със задни двигателни колелета. Колата е оборудвана с технически перфектния 4A-GE мотор, развиващ 125 конски сили. Доста често срещана опция е диференциалът с ограничено приплъзване. Дори в серийния си вид тази Toyota e забележителна като пътно поведение. АЕ86 става особено популярна сред феновете на дрифтинга като дори днес близо четвърт век след появата й на пазара остава ненадмината в някои дисциплини. Грозното пате на Toyota се главен герой в няколко японски филма. През 1988 година Хонда обявяват Honda Civic V-TEC, който не след дълго става най-желания хот хеч зад океана. По това време в Япония кубатурата на двигателите се облага с данък, това принуждава инженерите да разработват високотехнологични агрегати с голяма мощност и малък обем. Точно такъв е и първият DOHC VTEC двигател с обозначение B16A, вграждан в Civic. Революционната VTEC система се характеризира с оптимална работа на двигателя през целия диапазон на оборотите, което води до осигуряването на голяма литрова мощност и нисък разход на гориво. Леката 160-коньова Хонда се ускорява до 100 км/ч за под 8 секунди.

През последното десетилетие от миналия век се появява втората генерация на спортните хечбеци. Версия 3 на VW Golf GTi разчупва ъгловатите форми, познати от предните генерации с нов дизайн и два двигателя. Той се отклонява от първоначалната философия на модела, защото е по-скъп, тежък и не чак толкова мощен. Дори и моторът, разполагащ 150-конски сили не може да компенсира нарастването на теглото. VW Golf GTi вече не е така игрив. Много успешен е моделът на Opel Astra с известният и изпипан до съвършенство C20XE двигател. През 90-те се появяват и доста качествено нови модели. Fiat Punto GT е наследник на турбинираното Uno. Малкият Fiat с лекота може да бъде доработван до мощности надвишаващи 200 конски сили. Премиум марките БМВ и Ауди също се включват в борбата за пазарен дял съответно с Compact и A3. Обаче най-респектиращ е модела на Ford - Escort Cosworth. Двигателят е разработен от Cosworth - специализирана фирма за подготовка на състезателни автомобили. Турбомоторът е с мощност от 220 конски сили. Като дериват на рали автомобил, Escort Cosworth е със задвижване на 4-те колела. Той се появява през 1992 година и е в продажба до 1996 година. Отличителна черта на този модел е запомнящият се огромен заден спойлер, наречен на жаргонно Whale-tail (китова опашка).

Стремежът към съвършенство продължава и след 2000-та година, когато концепцията за класически хот хеч е надградена с няколко забележителни модела като Renault Clio V6, Alfa Romeo 147 GTA, Seat Leon Curpa R и някой нови предложения от Opel. Няма съмнение, лимитираното Clio със задно предаване, централно разположен двигател и 255 конски сили е ярко отличаваща се и колоритна кола и за пореден път доказва, че Renault имат сериозни спортни амбиции. Не по-малки претенции има и Alfa Romeo 147 GTA, която със своите 250 коня (в късната си версия 328 к.с.) е една от най-мощните коли с предни двигателни колелета изобщо произвеждани някога. Малката Alfa разбива приетите понятия за сцепление при автомобили с твърде много мощ на предния мост и предлага двигател, разработен съвместно с Ferrari. Познатият ни VW GOLF пораства до неузнаваемост като лукс и динамика със своята 4-та и 5-та генерация и моделът R32 го постави редом с елитните спортни автомобили.

През годините хечбек платформата разкрива огромния си потенциал. Конструкторите на автомобили от този клас доказаха, че могат да създадат евтини машини, които могат да съперничат дори и на суперкарите като усещания. Но дали тази концепция не е изчерпана? Без съмнение, производителите на горещи хечове ще трябва да се справят с постоянно повишаващите се изисквания на клиентите, за да останат все така предпочитани.

След като накратко ви представихме развитието на този автомобилен жанр, смятаме да започнем нова рубрика, в която ще ви запознаем в детайли с представителите на този клас. Приятно четене!