Дата: 2013-09-24
1
БМВ е92 335д е невероятен автомобил.
И го твърдя въпреки, че съм почитател на спортни бензинови автомобили с ръчни скоростни кутии.
Купуването на тази кола стана малко случайно, тъкмо се бях разделил моето е46 325i M-tech, което тъй ми харесваше... но не беше нито бърза, нито бавна, а нещо средно и все пак доста приятен и комплексен автомобил. Мина се време без BMW и щенията ми към нашата марка позатихна, карах си служебното бусче и не се затормозявах. Бляновете за (автомобилни) емоции, адреналин и скорост, пътешествия и спомени си оставаха под повърхността. Полушеговито-полусериозно споменавах, че следващото ми МПС ще подминава 300 км/ч.
Отново, както предишната ми покупка на автомибил, и с е92-то случайността от части беляза развоя на събитията. Доста бях чел за 335д, множество ревюта, писания по форумите, клипчета в тубата и всеощбия консенсус беше "Уау, тази кола е бърза!", имам и познат с е92 335д, който допълнително ме запали по идеята с разказите си. Да си призная - харесваше ми идеята да карам бърз дизел, но никога не съм си представял, че в обозримо бъдеще бих могъл да имам скъп, специален и сравнително рядък автомобил като 335д. Всичко започна със съвсем безобидно браузване на аутоскаут, където видях е90 335д седан с пълен М пак и всичките значими "спортни" екстри за 11 000 Е и си помислих: "Дали пък няма начин да събера сумата?". И така веднъж зародилата се идея, бързо избуя и разцъфна. Свързах се продавача, обявата беше реална, споделих с мои приятели, от които получиш съвет и съдействие (благодарности на Landshark, I.P.S,Madpetio, Kompito и други).
Скоро уговорихме огледа на автомобила, оказа се, че няма как да стане веднага поради ангажираността на нашия агент в чужбина. И в отворилия се промеждутък от 3-4 дни получих друга оферта за 335д, но коренно различно - беше купе, много натоварено, с два пъти по-малък пробег и 3 години по-ново производство, разбира се цената беше съвсем друга, а това беше основния фактор. Командата изцяло се промени и няколко дни по-късно бях лично до купето, огледах го и го платих. При първото шофиране вълнението, нещо забравено от мен, се върна с пълна сила и беше неописуемо. Напомни ми на преживяването, когато подкарах първата ми кола, обаче беше още по-готино, защото с времето човек става по-индеферентен към такива емоции и когато ги изпита отново разбира, че все още може да чувства с пълна сила и това е ценно.
Завърнах се в България, регистрирах я и интензивното шофиране започна.
Да дизел е, да автоматик е, все неща, които не се асоциират точно със спортно ориентирана кола, но карането на е92 335д е равностойнно на пристрасяване. Има мега потентен двигател с 286 к.с. сили и 580 н.м., който кара колата да ускорява и да ускорява, и да ускорява, и да ускорява сякаш до безкрайност. Купето е просто създадено, за да разбива всеки завой на пътя, това в комбинацията с наистина бруталните спирачки за стоков автомобил (не съм карал кола с по-добри спирачки, спирането на е46 325и бледнее, а е90 330и също не е на едно ниво с 348/336 - милиметровите спирачки, по мое субективно мнение), супер адекватното спортно М-техник окачване, нископрофилните 18-инчови гуми те вкарват в един филм... или по-скоро електронна игра и то тези без грам реализъм, в която се чудиш кога си придобил свръхчовешки и надфизични възможностти, за да развиваш 120-150 км/ч скорости на планински път, да можеш да намалиш и след това да се телепортираш през завоя. За пръв път в е9х платофрмата усетих, че БМВ 3-та серия е станала по-неутрална в завой и дори първо свръхзавива, отколкото да недозавива, както се случва при е46 и е36. Втората сюжетна линия е, че щом едно БМВ 3-та серия, което дори не е топ модела от гамата, може това - хич не ми е ясно какво би било с някое 911, GT-Rили Ferrari???
Малко по-късно качихме е92ката на дино и получи лек ремап (води се лек, защото уж е съвсем щадящ и все пак остава запас от 20-30 к.с. и 60-70 н.м.), сток изкара 299 к.с. и 590 н.м., което изненада маперите, а след интервенцията заковахме на 348 конски сили и 650 нютон метра. Е, беше бърза кола и преди интервенцията, но след мапа... граничи с пълната лудост! Редовно няма сцепление до скорости от 120 км/ч, тормозът на задните гуми се усилва, ускорението до 100 е под 5 сек, стрелката подминава 200 за 17-18 секунди и теоретично трябва да може да развие 305 км/ч (за сега повече от 280 км/ч), при дъждовно време просто благодарим на брилиантно работещата система. Изпреварвания? Няма проблем, 1 или 2 предавки надолу за по-спортно усещане, (обикновено карам в ръчен режим) или в случай, че не ти се занимава започваш маневрата на същата предавка (и на 3-та и на 5-та въртящият момент прелива) и на къси прави мигновено взимаш дълги колони от автомобили... Тази кола грее не само при спортно планинско каране, а и по аутобани, доколкото успявам да се абстрахирам от сравнително по-високите нива на шума в купето от е90 седан, вероятно защото двуврата версия няма рамки, подържащо темпо от 200 км/ч се усеща съвсем спокойно, можеш да круизваш и с 230-250 км/ч и въпреки високата скорост разходът на гориво няма да подмине с много 10-11л/100 км, заради идеалната автоматична кутия, добрата аеродинамика. За спокойното летене с висока скорост помага и предното окачване, което вече реално е като на 5-та серия, за пръв път революционно от е30 насам е революционно различно. Т.е. с висока скорост вече го няма типичното "сеене" по платното. За 335д тунинг да искаш... шпер диференциал, кулер, кит турбини за 440 конски сили и можем да почнем с предизвикването на суперкари! Ще си позволя да спомена какво сподели Landshark след като се придвижва с 335д-то известно време, беше нещо като: "По планински път и завои нямам никаква конкуренция... въобще!". Реално е така, само много сериозни автомобили могат да се приближът до перформанса на 3-литровия битурбо дизел.
Когато се уморя от екшън сцени и специални ефекти, е92 335д трябва да стане част от всекидневния живот. И в този аспект хвалебствията не секват. Комбинираният разход е 8.86L/100km при стрикно засичане за последните близо 12 000 км, за горе-долу същия пробег е46 325цата беше горяла средно 9.22L/100km при положение, че беше поне със 150 кг по-лека, с ръчна кутия, но и бензинова.Харчи, бих казал, умерено. Звукът от двигателя не дразни, в ниски обороти дори боботи като V8, дизелотото тракане се чува в средните и високи обороти.Да, звученето не дразни, но пък и не те докарва до екстаз като поотпушен редови бензинов шестак! Возията, за моя изненада, е по-добра, от колкото очаквах, все пак този автомобил вози относително доста твърдо. Разликата между нов път без неравности и дупки и стандартната настилка в България е огромна, по хубав път колата блести, а по-останалите 90+% от пътната мрежа в страната ни страда. И Шофьорът покрай автомобила също. С интериора си, особено с idrive, e9х става модерен автомобил, с опционалното Hi-fiдори няма и да имаш желание да "правиш музика", а комфортният достъп, активният круиз контрол и завищите фарове глезят допълнително, изглежда първият собственик е развързал кесията.
Но стига хвалби!Клиърънсът е малък, при сериозни неравности и легнали полицаи трябва да се внимава. По много населени паркинги си имам едно наум, щото вече няколко пъти е92ката служи за ограничител на нечия врата, майсторите срещат сериозни трудности с някой по-специфичен проблем и това мое мнение важи дори и за официалните дилъри, където и сметките са големи. Консумативите по колата струват скъпо, а смяната на гуми (1800 лв+) и спирачки (пак толкова) трябва да се очаква често. Тясна е и реално си е горе-долу за 2-ма души, отзад дори удобните кресла не могат да се противопоставят на твърде "живото" по неравности окачване и често се чува мрънкане от по-капризни пасажери. Скъп е за застраховане, а общинският данък е направо ужасен, но все пак имаш удоволствието да караш по улички неасфалтирани от 1/2 век. Изобщо, както повечето неща в живота ни и притежанието на такъв автомобил има няколко гледни точки - да е92 335д е страхотна кола, доставяща голямо удоволствие в ограничени (доста ограничени в България) условия и това си идва на определена цена. Е92 335д също е и прекалено затормозяващ и ограничаващ личната свобода автомобил. Шофирайки, паркирайки и подържайки го, винаги трябва да се внимава. Питаш се "Струва ли си?". Редно е друго да владее мислите и вниманието ни несравнимо повече от един автомобил (например близките ни хора).
В древна Гърция красотата се е почитала много, красивите хора, дори извършвайки престъпление, са били помилвани. Нещо такова се случва и с е92 - прощаваш му много от недостатъците и най-вече, че ти отнема свободата. А то без съмнение е ужастно красива кола, не е имало път, когато да не я загледам. Страхотна линия, превъзходни детайли и присъствие, без да е нужно да се набива на очи. БМВ винаги са умели да правят купета, е92 не е изключение и продължава традиция на е30, е36, е46 купе, въпреки че до размери вече доближава любимото ми е24.
С е92 БМВ правят това, което правят най-добре, потентни, в този случай дори и брутални, и балансирани коли със задно предаване, но лично аз го приемам и като стъпка в страни. И това е така заради високото тегло, вече е по-скоро GT автомобил, отколкото малък и спорен, заради дизеловият двигател, без съмнение много силен и доближаващ се доста като мощност до М мотор, но все пак носещ характеристиките на дизел и автоматичната кутия, отновно гениална за времето си, сменяща бързо и държаща на над 700 н.м. тяга, но няма съединител и "ръчкане". Имайки предвид казаното по-горе, искам да обобщя, че е92 335д просто КЪРТИ и моите критерии и автомобилната ми летва се вдигна неимоверно много и си нямам на идея, ако продължавам в същия дух на градацията е46 325i -à e92 335d,каква би трябвало да е следващата...
